vasisid (Василена Костова)
87 301
17 мар. 2010 г., 12:51

... славеи умират 

  Поэзия
791 1 3

 

 


 

Несигурни са крачките във мрака.

Въжето на умората се къса...

Палач на ешафода те разсича,

а пропастта те дебне мълчаливо.

И всяка нощ събираш късчета,

които утре просто ще загубиш.

Душата е затисната монета,

загубена във лабиринта  от клишета.

Топят се във мълчание мечтите

и стържат скрити във очите струни,

а прилепи прелитат сред звездите

и славеи сами в гърдите ни умират.

 

02.2009г

 

 

 

 

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??