Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,
а пропастта те дебне мълчаливо.
И всяка нощ събираш късчета,
които утре просто ще загубиш.
Душата е затисната монета,
загубена във лабиринта от клишета.
Топят се във мълчание мечтите
и стържат скрити във очите струни,
а прилепи прелитат сред звездите
и славеи сами в гърдите ни умират. ...