Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,
а пропастта те дебне мълчаливо.
И всяка нощ събираш късчета,
които утре просто ще загубиш.
Душата е затисната монета,
загубена във лабиринта от клишета.
Топят се във мълчание мечтите
и стържат скрити във очите струни,
а прилепи прелитат сред звездите
и славеи сами в гърдите ни умират.
02.2009г
© Василена Костова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
