Несигурни са крачките във мрака.
Въжето на умората се къса...
Палач на ешафода те разсича,
а пропастта те дебне мълчаливо.
И всяка нощ събираш късчета,
които утре просто ще загубиш.
Душата е затисната монета,
загубена във лабиринта от клишета.
Топят се във мълчание мечтите
и стържат скрити във очите струни,
а прилепи прелитат сред звездите
и славеи сами в гърдите ни умират.
02.2009г
© Василена Костова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
