10 нояб. 2009 г., 08:08

Славна дата

611 0 2

 

"Падането на стената"

е такава славна дата!

Със какво да я сравним?

С "Падането на Берлин"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за отзивите, Андромаха, Габи и Райсън!
    Разбирам колко е нетактично, сред всеобщата радост и еуфория по повод 20 годишнината от падането на стената, да се спомене и за падането на Берлин. Но не можах да се сдържа - с известна доза злорадство, - да не го направя!
    Не само поради пряката асоциация - "Падането на Берлин" беше краят на горещата война, а "Падането на стената" - краят на студената война!
    Подразни ме тази пресилена еуфория и опитите им да представят едно последствие за причина!
    Двадесетте години са достатъчно време, за да проумеем какво се случи. Стената не беше съборена от източногерманците - тя беше съборена от онези, които спечелиха студената война! Събориха я, за да нахлуят през нея и да ограбят полувековния труд на източноевропейските народи!
    А какво, по-конкретно, беше ограбено от българския народ? От труда му, от собствеността му - всичко. А което не успяха да заграбят, съсипаха го - да не им се пречка или да ги конкурира.
    Но най-вече - отнеха на хората гражданските им права и свободи!
    И аз бях шокиран от тази констатация, но двама, толкова различни професори, професор Николай Василев и професор Карастоянов, съвсем независимо един от друг, в интервюта, го казаха. Хората днес са лишени от правата и свободите си, защото те не са им гарантирани. Няма правосъдие, което да им гарантира елементарна справедливост и защита. Да не говорим за други изконни права, като правото на труд, на образование, правото на достоен живот и пр.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...