10.11.2009 г., 8:08

Славна дата

608 0 2

 

"Падането на стената"

е такава славна дата!

Със какво да я сравним?

С "Падането на Берлин"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за отзивите, Андромаха, Габи и Райсън!
    Разбирам колко е нетактично, сред всеобщата радост и еуфория по повод 20 годишнината от падането на стената, да се спомене и за падането на Берлин. Но не можах да се сдържа - с известна доза злорадство, - да не го направя!
    Не само поради пряката асоциация - "Падането на Берлин" беше краят на горещата война, а "Падането на стената" - краят на студената война!
    Подразни ме тази пресилена еуфория и опитите им да представят едно последствие за причина!
    Двадесетте години са достатъчно време, за да проумеем какво се случи. Стената не беше съборена от източногерманците - тя беше съборена от онези, които спечелиха студената война! Събориха я, за да нахлуят през нея и да ограбят полувековния труд на източноевропейските народи!
    А какво, по-конкретно, беше ограбено от българския народ? От труда му, от собствеността му - всичко. А което не успяха да заграбят, съсипаха го - да не им се пречка или да ги конкурира.
    Но най-вече - отнеха на хората гражданските им права и свободи!
    И аз бях шокиран от тази констатация, но двама, толкова различни професори, професор Николай Василев и професор Карастоянов, съвсем независимо един от друг, в интервюта, го казаха. Хората днес са лишени от правата и свободите си, защото те не са им гарантирани. Няма правосъдие, което да им гарантира елементарна справедливост и защита. Да не говорим за други изконни права, като правото на труд, на образование, правото на достоен живот и пр.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...