О, Шипка, беше се провикнал Вазов!

 О, Шипка, се провиквам днес и аз!

Синовна тръпка по гърба ми лази,

 аз преживявам всичко в този час!

Какво величие и героизъм!

 Невиждан никога до днес в света!

И мъртвите напред излизат,

 да бранят с живите Света!

На колене сега пред тях заставам!

 Целувам им коравата ръка!

 Прекланям се пред вечната им слава!

 Най-искрените думи ще река!

Дано гласа ми не е във Пустиня...

 Дано при всички българи да спре!

 О, нека в тази поднебесност синя,

 готов е всеки българин, да мре!

 О, нека внуците да помнят Шипка,

 и подвига на нашите деди!

 За всеки българин да е синовна тръпка!

 И   нека в бъдеще  да хиляди!
   22.08.2011г. с. Драгойново