12.08.2012 г., 15:33

След 134 години !

540 1 0

 

                О, Шипка, беше се провикнал Вазов!

 О, Шипка, се провиквам днес и аз!

Синовна тръпка по гърба ми лази,

 аз преживявам всичко в този час!


Какво величие и героизъм!

 Невиждан никога до днес в света!

И мъртвите напред излизат,

 да бранят с живите Света!


На колене сега пред тях заставам!

 Целувам им коравата ръка!

 Прекланям се пред вечната им слава!

 Най-искрените думи ще река!


Дано гласа ми не е във Пустиня...

 Дано при всички българи да спре!

 О, нека в тази поднебесност синя,

 готов е всеки българин, да мре!

 

 О, нека внуците да помнят Шипка,

 и подвига на нашите деди!

 За всеки българин да е синовна тръпка!

 И   нека в бъдеще  да хиляди!
   22.08.2011г. с. Драгойново                                                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...