23 июн. 2011 г., 10:16  

Настроение

1.1K 0 20

Утрото ми обещава
да е хубав днес денят.
Сребърни лъчи раздават
светлина. Чертаят път.

И в сърцето ми се ражда
непозната доброта –
нещо като глад и жажда
да пренаредя света.
 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога, Петя, само понякога...
    Благодаря, че си тук!
  • Понякога, тихата ласка и споделеният миг,ни държат живи...
  • Съкровено е, Цвети.
    Благодаря на всички, които усетиха топлината и искреността ми в тези няколко думи.
    Благодаря за импровизацията, Сашо!

    Бъдете красиво влюбени, Приятели!
  • Да те докосна трепетно
    и погаля косите.
    А после да те целуна страстно
    по устните, къдриците, очите.

    И дълго, дълго, да те изпивам
    с устни, длани, поглед
    и Любов...
    -------------------------------------
    Красив, образен,
    вълнуващ и нежен стих!
    Поздрави, Ели!
  • много хубаво

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...