23.06.2011 г., 10:16  

Настроение

1.1K 0 20

Утрото ми обещава
да е хубав днес денят.
Сребърни лъчи раздават
светлина. Чертаят път.

И в сърцето ми се ражда
непозната доброта –
нещо като глад и жажда
да пренаредя света.
 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога, Петя, само понякога...
    Благодаря, че си тук!
  • Понякога, тихата ласка и споделеният миг,ни държат живи...
  • Съкровено е, Цвети.
    Благодаря на всички, които усетиха топлината и искреността ми в тези няколко думи.
    Благодаря за импровизацията, Сашо!

    Бъдете красиво влюбени, Приятели!
  • Да те докосна трепетно
    и погаля косите.
    А после да те целуна страстно
    по устните, къдриците, очите.

    И дълго, дълго, да те изпивам
    с устни, длани, поглед
    и Любов...
    -------------------------------------
    Красив, образен,
    вълнуващ и нежен стих!
    Поздрави, Ели!
  • много хубаво

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...