Бубчето (Александра Ангелова)
228 280
25 янв. 2008 г., 21:46

след 

  Поэзия » Другая
536 0 3

Ден след ден.

Нощ след нощ.

Живот след живот.

Човек след човек.

Гоним се като  прашинки.

Някъде в пространството

шетаме като млади снахи.

Изпускаме всеки ценен миг

като насапунисана чиния.

И после...тряс!

На парченца малки

се разбиха желанията жалки.

Да ги залепим

едва ли бихме успели.

Че те са толкова много,

а от нас е останало толкова малко.

Не е ли жалко?

© Александра Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??