Ден след ден.
Нощ след нощ.
Живот след живот.
Човек след човек.
Гоним се като прашинки.
Някъде в пространството
шетаме като млади снахи.
Изпускаме всеки ценен миг
като насапунисана чиния.
И после...тряс!
На парченца малки
се разбиха желанията жалки.
Да ги залепим
едва ли бихме успели.
Че те са толкова много,
а от нас е останало толкова малко.
Не е ли жалко?
© Александра Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
