след
Ден след ден.
Нощ след нощ.
Живот след живот.
Човек след човек.
Гоним се като прашинки.
Някъде в пространството
шетаме като млади снахи.
Изпускаме всеки ценен миг
като насапунисана чиния.
И после...тряс!
На парченца малки
се разбиха желанията жалки.
Да ги залепим
едва ли бихме успели.
Че те са толкова много,
а от нас е останало толкова малко.
Не е ли жалко?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
