25.01.2008 г., 21:46 ч.

след 

  Поезия » Друга
590 0 3
Ден след ден.
Нощ след нощ.
Живот след живот.
Човек след човек.
Гоним се като прашинки.
Някъде в пространството
шетаме като млади снахи.
Изпускаме всеки ценен миг
като насапунисана чиния.
И после...тряс!
На парченца малки
се разбиха желанията жалки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??