28 нояб. 2007 г., 08:54

След

938 0 29

След обидите замълчах!
След шамара стиснах зъби!
След лъжите ти въздъхнах!
И казах си: "Трябва да има справедливост!!!"

Затова отгърнах страница, непозната за мен,
затова престорих се на силна!
Затова се преборих със себе си!
Но успях сред "нашите" да те върна!!!

Сега - в прегръдките ти, политам;
след целувките ти, се чувствам истински жива;
след горещите ти нощи, съм в тебе все по-влюбена;
а след като погледна в очите ти, съм в Рая - все по-загубена.

27.11.2007 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...