28 nov 2007, 8:54

След

941 0 29

След обидите замълчах!
След шамара стиснах зъби!
След лъжите ти въздъхнах!
И казах си: "Трябва да има справедливост!!!"

Затова отгърнах страница, непозната за мен,
затова престорих се на силна!
Затова се преборих със себе си!
Но успях сред "нашите" да те върна!!!

Сега - в прегръдките ти, политам;
след целувките ти, се чувствам истински жива;
след горещите ти нощи, съм в тебе все по-влюбена;
а след като погледна в очите ти, съм в Рая - все по-загубена.

27.11.2007 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...