28.11.2007 г., 8:54

След

935 0 29

След обидите замълчах!
След шамара стиснах зъби!
След лъжите ти въздъхнах!
И казах си: "Трябва да има справедливост!!!"

Затова отгърнах страница, непозната за мен,
затова престорих се на силна!
Затова се преборих със себе си!
Но успях сред "нашите" да те върна!!!

Сега - в прегръдките ти, политам;
след целувките ти, се чувствам истински жива;
след горещите ти нощи, съм в тебе все по-влюбена;
а след като погледна в очите ти, съм в Рая - все по-загубена.

27.11.2007 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...