След обидите замълчах!
След шамара стиснах зъби!
След лъжите ти въздъхнах!
И казах си: "Трябва да има справедливост!!!"
Затова отгърнах страница, непозната за мен,
затова престорих се на силна!
Затова се преборих със себе си!
Но успях сред "нашите" да те върна!!!
Сега - в прегръдките ти, политам;
след целувките ти, се чувствам истински жива;
след горещите ти нощи, съм в тебе все по-влюбена;
а след като погледна в очите ти, съм в Рая - все по-загубена.
27.11.2007 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Благодаря за коментара!!!!