28.11.2007 г., 8:54

След

937 0 29

След обидите замълчах!
След шамара стиснах зъби!
След лъжите ти въздъхнах!
И казах си: "Трябва да има справедливост!!!"

Затова отгърнах страница, непозната за мен,
затова престорих се на силна!
Затова се преборих със себе си!
Но успях сред "нашите" да те върна!!!

Сега - в прегръдките ти, политам;
след целувките ти, се чувствам истински жива;
след горещите ти нощи, съм в тебе все по-влюбена;
а след като погледна в очите ти, съм в Рая - все по-загубена.

27.11.2007 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...