8 мая 2011 г., 17:41

След бурята 

  Поэзия » Философская
1186 0 11

След бурята грейва дъга,
с усмивка  душите обгръща,
пришива ни бели крила
и в птици ни волни превръща.

Залепя в очите слънца,
да сочат те пътя предречен.
И с вяра в мечти, чудеса...
обяздваме  вятъра вечен.

Летиме... към тази дъга,
която магнитно привлича.
Да минем под нея сега,
то значи, че  Бог ни обича!

След буря... добра тишина
прегръща света многоцветно.
Да вдишваме с радост мига.
Живеем! Не е ли чудесно?!

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??