12 дек. 2008 г., 00:08

След бурята

793 0 1

 

След бурята

 

Последна капка дъжд и гръм последен

от бурята, бавно отминаваща във здрача.

Последен шепот от клони на дърветата,

изпращащи със сетен стон пороя.

Сега гората потънала е в гробна тишина,

а на поляната едно перо остана

от птица, борила се дo последно със пороя.

И ето, там в далечината на гората,

разкъсана на птицата лежи плътта.

Дъждът отмил е локвата от кръв,

а вятърът - душата волна е понесъл.

Тъй лятото на птицата една

със злобна мощ отне плътта,

но нейната душа и днес се рее

във свода синкав на необятното небе.

А само клоните на старата гора

си спомнят на птичката последната борба

и всяка тъжна есен й поднасят

на сухата поляна своя жълт букет от листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...