След бурята
Последна капка дъжд и гръм последен
от бурята, бавно отминаваща във здрача.
Последен шепот от клони на дърветата,
изпращащи със сетен стон пороя.
Сега гората потънала е в гробна тишина,
а на поляната едно перо остана
от птица, борила се дo последно със пороя.
И ето, там в далечината на гората,
разкъсана на птицата лежи плътта.
Дъждът отмил е локвата от кръв,
а вятърът - душата волна е понесъл.
Тъй лятото на птицата една
със злобна мощ отне плътта,
но нейната душа и днес се рее
във свода синкав на необятното небе.
А само клоните на старата гора
си спомнят на птичката последната борба
и всяка тъжна есен й поднасят
на сухата поляна своя жълт букет от листа.
© Даниела All rights reserved.