Dec 12, 2008, 12:08 AM

След бурята

  Poetry » Other
788 0 1

 

След бурята

 

Последна капка дъжд и гръм последен

от бурята, бавно отминаваща във здрача.

Последен шепот от клони на дърветата,

изпращащи със сетен стон пороя.

Сега гората потънала е в гробна тишина,

а на поляната едно перо остана

от птица, борила се дo последно със пороя.

И ето, там в далечината на гората,

разкъсана на птицата лежи плътта.

Дъждът отмил е локвата от кръв,

а вятърът - душата волна е понесъл.

Тъй лятото на птицата една

със злобна мощ отне плътта,

но нейната душа и днес се рее

във свода синкав на необятното небе.

А само клоните на старата гора

си спомнят на птичката последната борба

и всяка тъжна есен й поднасят

на сухата поляна своя жълт букет от листа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...