След бурята

Последна капка дъжд и гръм последен

от бурята, бавно отминаваща във здрача.

Последен шепот от клони на дърветата,

изпращащи със сетен стон пороя.

Сега гората потънала е в гробна тишина,

а на поляната едно перо остана

от птица, борила се дo последно със пороя.

И ето, там в далечината на гората,

разкъсана на птицата лежи плътта.

Дъждът отмил е локвата от кръв,

а вятърът - душата волна е понесъл.

Тъй лятото на птицата една

със злобна мощ отне плътта,

но нейната душа и днес се рее

във свода синкав на необятното небе.

А само клоните на старата гора

си спомнят на птичката последната борба

и всяка тъжна есен й поднасят

на сухата поляна своя жълт букет от листа.