12 dic 2008, 0:08

След бурята

  Poesía » Otra
794 0 1

 

След бурята

 

Последна капка дъжд и гръм последен

от бурята, бавно отминаваща във здрача.

Последен шепот от клони на дърветата,

изпращащи със сетен стон пороя.

Сега гората потънала е в гробна тишина,

а на поляната едно перо остана

от птица, борила се дo последно със пороя.

И ето, там в далечината на гората,

разкъсана на птицата лежи плътта.

Дъждът отмил е локвата от кръв,

а вятърът - душата волна е понесъл.

Тъй лятото на птицата една

със злобна мощ отне плътта,

но нейната душа и днес се рее

във свода синкав на необятното небе.

А само клоните на старата гора

си спомнят на птичката последната борба

и всяка тъжна есен й поднасят

на сухата поляна своя жълт букет от листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...