12 dic 2008, 0:08

След бурята

  Poesía » Otra
790 0 1

 

След бурята

 

Последна капка дъжд и гръм последен

от бурята, бавно отминаваща във здрача.

Последен шепот от клони на дърветата,

изпращащи със сетен стон пороя.

Сега гората потънала е в гробна тишина,

а на поляната едно перо остана

от птица, борила се дo последно със пороя.

И ето, там в далечината на гората,

разкъсана на птицата лежи плътта.

Дъждът отмил е локвата от кръв,

а вятърът - душата волна е понесъл.

Тъй лятото на птицата една

със злобна мощ отне плътта,

но нейната душа и днес се рее

във свода синкав на необятното небе.

А само клоните на старата гора

си спомнят на птичката последната борба

и всяка тъжна есен й поднасят

на сухата поляна своя жълт букет от листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...