9 июн. 2011 г., 21:40

След двадесет години

1.4K 0 5

След двадесет години

аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.

И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,

а погледът ми, пълен с надежда,

ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице.

 

След двадесет години

аз отново тук ще стоя - на старата улица под сянката на зелената, ароматна липа.

И пак птици ще пеят, ще се чува радостен смях от деца,

но от спомени аз ще потъвам дълбоко в захлас.

 

След двадесет години

аз отново през тази дървена врата ще премина.

И пак ще седна на голямото, празно легло,

а пред мене сякаш на филмова лента

ще преминат всички онези детски, наивни мечти.

 

След двадесет години

аз отново за теб ще се сетя, мое малко, спокойно градче.

И след двадесет години дори, ти ще останеш тръпката

в моето малко, любящо сърце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...