След двадесет години
аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.
И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,
а погледът ми, пълен с надежда,
ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице.
След двадесет години
аз отново тук ще стоя - на старата улица под сянката на зелената, ароматна липа.
И пак птици ще пеят, ще се чува радостен смях от деца,
но от спомени аз ще потъвам дълбоко в захлас.
След двадесет години
аз отново през тази дървена врата ще премина.
И пак ще седна на голямото, празно легло,
а пред мене сякаш на филмова лента
ще преминат всички онези детски, наивни мечти.
След двадесет години
аз отново за теб ще се сетя, мое малко, спокойно градче.
И след двадесет години дори, ти ще останеш тръпката
в моето малко, любящо сърце.
© Цветелина Иванова Всички права запазени