andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
21 февр. 2008 г., 07:37

След дъжда 

  Поэзия
570 0 6
 

Продъни се небето и дъждът изтече.

Пробиха го тополите със върховете си -

опротивя им сивото. Луната съблече

и последната облачна риза от себе си.

В реката надникна. Понечи да скочи,

но скри се зад сянката горе в баира.

Свенливо разтвори листата на клоните -

звездици видя да се къпят във вира.

Усмихната, тихо загледа безмълвна,

додето от изток небето засвети

и бързо побягна, смутена от слънцето,

че вече си нямаше облачна дреха.

Остана да свети само златен прашецът

от нейните пръсти - по листите дири.

Но вятър го сбра до прашинка... Крадецът

открадна и среброзвездната пяна от вира.

И сребърно-златен, дори лунно-звезден,

огледа със гордост вида си в реката,

разпери крила и се втурна на изток,

че беше се влюбил до лудост в зората.

След него остана мъгла от позлата.

Проблесна в тревата росица сребриста,

най-нежният белег - сълзи по земята,

че вятър бе любил зората лъчиста...

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??