Едно море разплиска своя зов,
брегът посрещна прилива му жаден,
искрящи мълнии потънаха в небесен ров,
дъждът изплака влюбен стон отдаден.
Омайна свежест утрото пробуди,
чаровен бриз погали със милувка плаха,
лазур от синева света учуди,
в камбанен звън лъчи от обич слънчево запяха.
© Галина Все права защищены