След дъжда
Зад сянката на милите слова
те дебне лицемерие прикрито.
Под показната честност, доброта
прозират греховете и лъжите.
Зад нечия усмивка нож блести -
готов е всеки миг да те прониже!
Избра си сам добър да бъдеш ти -
в сърцето ти сега се цели ближен.
Обичаш! И на всичко си готов.
Ще изтърпиш обиди, черен гняв,
за да запазиш своята любов
от всичко недостойно в този свят.
А той, светът, крещи - не бил за теб!
И дърпа ти крилете, с пръст те сочи...
Доброто спи в замръзналата степ...
Не помниш ли кръвта му кой източи?
Не помниш... Всичко лошо изгоря.
Уроци са карфиците забодени
по твоята претръпнала душа...
Остана прах и пепел. Не и спомени.
Последната сълза в очите дращи.
Но ти така избра. Така ще бъде.
Пося любов, за да пожънеш щастие.
За грешките си друг ще бъде съден.
Най-ярко грее слънцето след дъжд...
Видя ли?... Само любовта остана!
Светът сте ти и най-добрият мъж.
И предостатъчен е, щом сте двама.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
