След една раздяла
Аз исках да летя.
И някой ме научи...
Спокоен сън да спя
за малко ми се случи.
Успях да бъда весел
поне за ден, за два.
Събуждах се дори със песен,
с усмивка на уста.
Летях аз много нависоко,
но нямам вече тез крила.
И паднах много надълбоко -
съдбата пак ме изигра.
Но все пак спомени остават -
не бях аз сам поне за миг
и пак по тези пътища минавам,
където бяхме аз и ти...
И спомням си как слънцето изчезваше,
блестеше погледът във твоите очи.
Тогава ти на мене се усмихваше
и нямаше ги моите сълзи...
Докосваше ме леко и игриво,
обичаше ме - всичко бе наред.
Но вече всичко ми е сиво.
Оказа се - изпят съм аз куплет...
Очите ми болят ме от сълзите,
сърцето ме боли от грозните слова.
Отново сам ще бъда под звездите -
така реши проклетата съдба.
Наложи се да вярвам аз във думи,
заради това пак много ме боли...
Оказа се, че с нищо аз не съм заслужил
щастие през идните ми дни...
Искам нещо да ти пожелая -
бъди щастлива поне ти.
И нека никой да не си играе
с чувствата ти, с твоите мечти.
Бъди щастлива, ти го заслужаваш.
Бъди усмихната, бъди добра.
И нека никога да не разбираш
какво е болка и тъга...
И думите не искат вече да излизат,
разхождам се сред снежна белота.
Сърцето ми се пръска, душата ми боли я -
аз пак съм сам във мойта самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ноу Фейт Все права защищены
Дано да е така и при теб..