След години
След години
Пред мене пълна чашата стои.
Очите ми за теб са зажаднели
и аз те гледам! Виното горчи.
Сълзите ти са доста закъснели!
След тебе болката не спря. Уви!
Болеше ме и в нощите, и в дните!
Не те забравих! Още ме боли!
Тогава не повярвах на сълзите!
Били са истински, сега го знам!
Не ти повярвах! Тръгнах си! Така е!
Скитах се. И до сега съм сам.
А сам ли ще остана кой ли знае?
Не се залюбих с друта. Не можах.
Аз исках теб! До болка те желаех!
Защо си тръгнах ,тъй и не разбрах!
И колко теб е те боли, не знаех!
Късно е със теб да си простим!
Виното горчи, но да го пием!
Заедно за миг да помълчим!
Но спомените трудно ще ги скрием!
Вярно е, сгреших! Ала сега
от теб не искам прошка, милостиня!
Отдавна аз изгубих любовта!
Душата ми превърна се в пустиня!
Исках само да те видя пак.
Същата си-горда и красива!
А пък аз съм същият глупак
с когото не можа да си щастлива!
Такава е съдбата май, нали?
На кръстопът оставена надежда!
Понякога сладни или горчи,
и като шах живота ни нарежда!
06.03.2021 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
