На хиляда и втората нощ
вече всички приказки омръзват.
Писва ти от мъка и разкош,
подредени като в лесен пъзел.
Ще ти се да идеш за дърва
даже в дън горите тилилейски.
Да напалиш огън след това.
Да се стоплиш от студа житейски.
Отиди! Не чакай. Ще заспиш.
Колко нощи вече избудува.
Знам, че няма сам да си простиш,
ако си останал нецелунат. ...