След хиляда и една…
На хиляда и втората нощ
вече всички приказки омръзват.
Писва ти от мъка и разкош,
подредени като в лесен пъзел.
Ще ти се да идеш за дърва
даже в дън горите тилилейски.
Да напалиш огън след това.
Да се стоплиш от студа житейски.
Отиди! Не чакай. Ще заспиш.
Колко нощи вече избудува.
Знам, че няма сам да си простиш,
ако си останал нецелунат.
Нищо, че по принцип - принц не си.
И да станеш, също няма начин.
Най-добре е - огън запали.
Не живеем в приказки. Така че...
.
© Александър Калчев All rights reserved.
