20 февр. 2008 г., 13:53

След концерт 

  Поэзия
1122 0 9
 

*** 

Като в безименна симфония

проблясва вечер залата,

цигулки се надбягват с гласовете

                             ... търсещи отплата.

Нестихващи аплаузи

разбунват тишината

и борят се

в пространството

                                 на тъмнината...

Не е далечен повеят

на странстващи артисти,

загубили са тежестта

на влюбени девици.

 

Отминала е суетата,

мигът на сътворение,

насладата от съвършенството,

сценичното вълнение.

 

Рутинно претворихме Моцарт!

 

Рутинно ще изпеем Шуберт!

 

Браво!

Нали доволен е народът.

Само

да беше по-критичен

                               по природа... 

 

20.02.08

Пловдив

© Бехрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??