След концерт
***
Като в безименна симфония
проблясва вечер залата,
цигулки се надбягват с гласовете
... търсещи отплата.
Нестихващи аплаузи
разбунват тишината
и борят се
в пространството
на тъмнината...
Не е далечен повеят
на странстващи артисти,
загубили са тежестта
на влюбени девици.
Отминала е суетата,
мигът на сътворение,
насладата от съвършенството,
сценичното вълнение.
Рутинно претворихме Моцарт!
Рутинно ще изпеем Шуберт!
Браво!
Нали доволен е народът.
Само
да беше по-критичен
по природа...
20.02.08
Пловдив
