17 окт. 2022 г., 13:08

След края

884 11 24

До болка съм се влюбила в живота,

такава – че не искам да го пусна.

О, нека има хиляди голготи,

горчилката не стига мойте устни.

За мен е сладост, нищо че е кратък

и моят миг живот ще бъде песен.

Пък някога, прескочила оттатък,

ще кажа всекиму: “Живях чудесно!”

Ще кажа, че обичах много силно.

Така обичах, че достигнах Рая,

че счупила небето светлосиньо,

видях, че хорските души витаят,

усмихват се, докосват се, прегръщат.

Ще кажа, че човекът е върховен,

откакто любовта му е присъща,

откакто любовта е негов корен.

Понеже съм се влюбила в земята,

в небето, във вълнѝте и в човека

аз зная, че прескочила оттатък,

към този свят ще построя пътека.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички ви за прочита и присъствието. За мен е радост.
  • Блазе всекиму, комуто тъй лека е душата!
    Много хубаво послание!
  • Добре дошла в отбора на влюбените в живота. Чудесно!
  • Чудесно, Деница!
    Колко много светлина и оптимизъм в душата!
    Поздравления!🙏
  • Браво Дени, талантливо момиче!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...