След края
До болка съм се влюбила в живота,
такава – че не искам да го пусна.
О, нека има хиляди голготи,
горчилката не стига мойте устни.
За мен е сладост, нищо че е кратък
и моят миг живот ще бъде песен.
Пък някога, прескочила оттатък,
ще кажа всекиму: “Живях чудесно!”
Ще кажа, че обичах много силно.
Така обичах, че достигнах Рая,
че счупила небето светлосиньо,
видях, че хорските души витаят,
усмихват се, докосват се, прегръщат.
Ще кажа, че човекът е върховен,
откакто любовта му е присъща,
откакто любовта е негов корен.
Понеже съм се влюбила в земята,
в небето, във вълнѝте и в човека
аз зная, че прескочила оттатък,
към този свят ще построя пътека.
© Деница Гарелова All rights reserved.
