13 янв. 2013 г., 12:32

След любовта

1.8K 0 9

''Старата любов ръжда не хваща.''
Народна мъдрост

 

Ръждива е. Огледах я добре.
Наистина - почти не си личеше.
Не би могъл човек да разбере
в устата му дорде не загорчеше.

 

Но пръстите ù бяха като меч,
съсякъл твърде много пеперуди.
Погубвал и копнеж, и блян, и реч...
Сега почти готов е да се счупи.

 

Усмивката проскърцваше от прах,
навярно непочистван със години.
А зъбите ù тракаха от страх
пред моето единствено ''Простих ти''.

 

В сърцето ù стоманено въже

разкъсваше последните частици
на светли и красиви светове,
които приютявали са птици.

 

Ръждива е. Ръждива като нож!
Тя - старата, отминалата обич.
И щом си я разлюбила (до грош!),
е най-добре на друг да я предложиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И щом си я разлюбила (до грош!),
    е най-добре на друг да я предложиш.

    Съгласна!!!
  • Благодаря, че сте тук
  • Колко вярно...
    След твоите думи едва ли бих могла да напиша някакъв смислен коментар.
    Браво!
  • Думите ти винаги са носели заряда на силата, с който човек се изправя след падане... Това е един отличителен знак в поезията ти.
  • Много силно !

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...