Без мен, ще дойде пак денят,
ще има слънце и луна
и хора ще вървят на път,
ще бъде старата Земя.
Ще бърза бистрата река,
ще търси бурното море,
а там, във дъбова гора,
ще пее славей от сърце.
Ще плиснат летни дъждове,
порои кални, вятър лош.
Щурец немирен ще зове
отиваща си лятна нощ.
Ще дойде хладна есента,
със златна четка, ще твори.
Ще литнат птичите ята,
от грозде сладко, сок ще ври.
Без мен снежинки ще валят,
ще трупат сняг над посев млад,
деца във радост ще крещят,
ще пъшка старец белобрад.
Череши ще разлистят цвят,
момиче рози, ще бере
и млад ще бъде този свят
и младо синьото небе.
© Хари Спасов Все права защищены