3.10.2017 г., 20:08  

Без мен

642 3 8

            Без мен, ще дойде пак денят,

            ще има слънце и луна

            и хора ще вървят на път,

            ще бъде старата Земя.

 

            Ще бърза бистрата река,

            ще търси бурното море,

            а там, във дъбова гора,

            ще пее славей от сърце.

 

            Ще плиснат летни дъждове,

            порои кални, вятър лош.

            Щурец немирен ще зове

            отиваща си лятна нощ.

 

            Ще дойде хладна есента,

            със златна четка, ще твори.

            Ще литнат птичите ята,

            от грозде сладко, сок ще ври.

 

            Без мен снежинки ще валят,

            ще трупат сняг над посев млад,

            деца във радост ще крещят,

            ще пъшка старец белобрад.

 

            Череши ще разлистят цвят,

            момиче рози, ще бере

            и млад ще бъде този свят

            и младо синьото небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...