3.10.2017 г., 20:08  

Без мен

641 3 8

            Без мен, ще дойде пак денят,

            ще има слънце и луна

            и хора ще вървят на път,

            ще бъде старата Земя.

 

            Ще бърза бистрата река,

            ще търси бурното море,

            а там, във дъбова гора,

            ще пее славей от сърце.

 

            Ще плиснат летни дъждове,

            порои кални, вятър лош.

            Щурец немирен ще зове

            отиваща си лятна нощ.

 

            Ще дойде хладна есента,

            със златна четка, ще твори.

            Ще литнат птичите ята,

            от грозде сладко, сок ще ври.

 

            Без мен снежинки ще валят,

            ще трупат сняг над посев млад,

            деца във радост ще крещят,

            ще пъшка старец белобрад.

 

            Череши ще разлистят цвят,

            момиче рози, ще бере

            и млад ще бъде този свят

            и младо синьото небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...