17 окт. 2013 г., 11:12

След него

501 0 1

Тя не вървеше по сините облаци.

Тя не усмихваше идния ден.

Тя не тъчеше килими розови...

Тя просто бе част от мен.

 

Тя знаеше как дъвчат проблема

на оная жена със белия шал.

Затова тя не прие дилемата

дали черния шал е по-бял?

 

Носеше го по всички поводи

даже се криеше зад цвета.

Отказа се дори от розовото,

за да запази мига.

 

А той все същия Разпутин.

Лек не оставя встрани...

Много вярват сега във чудото,

а свободата пълзи...

 

Тя и днес мълчи по протестите.

Конят е сит и сляп...

Черният шал е във всички вестници.

След прочита следва трап.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...