Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема
на оная жена със белия шал.
Затова тя не прие дилемата
дали черния шал е по-бял?
Носеше го по всички поводи
даже се криеше зад цвета.
Отказа се дори от розовото,
за да запази мига.
А той все същия Разпутин.
Лек не оставя встрани...
Много вярват сега във чудото,
а свободата пълзи...
Тя и днес мълчи по протестите.
Конят е сит и сляп...
Черният шал е във всички вестници.
След прочита следва трап.
© Валентин Йорданов Все права защищены