goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
15 янв. 2010 г., 17:59

След обич 

  Поэзия
718 0 10

Изплаках те, през всичките години,

в които есени валяха тихо...

И още малко да те недоимам,

но дъждове сълзите ми изтриха.

 

Покапаха след тебе и листата

във жълто и оранжево-зелено.

Един куплет от песен недопята

все още ветровете пеят.

 

Дали мъглата ти постели,

че в мен сега е мълчаливо?

И цветните фантазии са спрели

до ъгъла на листопади сиви.

 

Затуй ли днес във мен е тихо

и като пясъчен дворец се рони мракът?

Крещях те, но не те извиках.

... И чаках, а не те дочаках.

 

И докога ли под небето звездно,

когато съм нещастна и щастлива,

ще се заклевам, че ще е последна

все тази обич, дето си отива?

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??