Изплаках те, през всичките години,
в които есени валяха тихо...
И още малко да те недоимам,
но дъждове сълзите ми изтриха.
Покапаха след тебе и листата
във жълто и оранжево-зелено.
Един куплет от песен недопята
все още ветровете пеят.
Дали мъглата ти постели,
че в мен сега е мълчаливо?
И цветните фантазии са спрели
до ъгъла на листопади сиви. ...