След обич
Изплаках те, през всичките години,
в които есени валяха тихо...
И още малко да те недоимам,
но дъждове сълзите ми изтриха.
Покапаха след тебе и листата
във жълто и оранжево-зелено.
Един куплет от песен недопята
все още ветровете пеят.
Дали мъглата ти постели,
че в мен сега е мълчаливо?
И цветните фантазии са спрели
до ъгъла на листопади сиви.
Затуй ли днес във мен е тихо
и като пясъчен дворец се рони мракът?
Крещях те, но не те извиках.
... И чаках, а не те дочаках.
И докога ли под небето звездно,
когато съм нещастна и щастлива,
ще се заклевам, че ще е последна
все тази обич, дето си отива?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
