15 нояб. 2004 г., 16:41

След победата,героите бяха убити

1.3K 0 8

След войната, когато не геройски загинахме


Когато вървеше след мен,
когато по моите стъпки вървеше,
трепереше от страх,
да не ти пръснат черепа,
да не паднеш в калта преди да се видял живота.
После някакъв идиот сметна,
че си по-дъбър войник от мен,
наградиха те с медал,
а ти копелето, се хилеше.
Но медалите винаги задължават.
И ти, страхливецът трябваше да водиш,
а аз да следвам кривите ти стъпки.
Така със тебе остаряхме,
седим в онази кръчма и поръчваме.
Никой от нас не видя какво е живот,
никой от нас не разбра за какво беше всичко.
Но Те казват, че сме патриоти,
изпълнили дълга си към родината.
Двама мъртви пияници,
на които им писна да си разменят
удари.
Но помня как вървеше след мен,
уплашен да не ти пръснат черепа.
Но ние на други трябваше да размажем главите,
заради тези, които го сториха с себи си!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....