15 nov 2004, 16:41

След победата,героите бяха убити

  Poesía
1.3K 0 8

След войната, когато не геройски загинахме


Когато вървеше след мен,
когато по моите стъпки вървеше,
трепереше от страх,
да не ти пръснат черепа,
да не паднеш в калта преди да се видял живота.
После някакъв идиот сметна,
че си по-дъбър войник от мен,
наградиха те с медал,
а ти копелето, се хилеше.
Но медалите винаги задължават.
И ти, страхливецът трябваше да водиш,
а аз да следвам кривите ти стъпки.
Така със тебе остаряхме,
седим в онази кръчма и поръчваме.
Никой от нас не видя какво е живот,
никой от нас не разбра за какво беше всичко.
Но Те казват, че сме патриоти,
изпълнили дълга си към родината.
Двама мъртви пияници,
на които им писна да си разменят
удари.
Но помня как вървеше след мен,
уплашен да не ти пръснат черепа.
Но ние на други трябваше да размажем главите,
заради тези, които го сториха с себи си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...