След войната, когато не геройски загинахме
Когато вървеше след мен,
когато по моите стъпки вървеше,
трепереше от страх,
да не ти пръснат черепа,
да не паднеш в калта преди да се видял живота.
После някакъв идиот сметна,
че си по-дъбър войник от мен,
наградиха те с медал,
а ти копелето, се хилеше.
Но медалите винаги задължават.
И ти, страхливецът трябваше да водиш,
а аз да следвам кривите ти стъпки.
Така със тебе остаряхме,
седим в онази кръчма и поръчваме.
Никой от нас не видя какво е живот,
никой от нас не разбра за какво беше всичко.
Но Те казват, че сме патриоти,
изпълнили дълга си към родината.
Двама мъртви пияници,
на които им писна да си разменят
удари.
Но помня как вървеше след мен,
уплашен да не ти пръснат черепа.
Но ние на други трябваше да размажем главите,
заради тези, които го сториха с себи си!!!
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
поздравление!