26 мар. 2013 г., 22:54

След пролетния дъжд

903 0 0

Вдишвам нощта.

Асфалтът напоен е като гъба

със ароматна пролетна вода

и острота на изгорял бензин.

И мирисът на мократа трева

промъква се във топлата ми стая

като единствен гостенин среднощен,

най-истински от всички.

 

Търся нощта,

и небето се превръща в струйка дим във вятъра - 

индигово и покрито с отблясъци от Млечния път,

единствен ориентир за някой далечен моряк,

от друго време, без карта и компас,

търсещ Полярната звезда

сред облаците,

които все повече и повече напомнят тъмен захарен памук.

 

Слушам нощта.

Загубена като лист по вятъра,

самотна птича песен се закача по клоните,

ведно с шумния плисък на автомобилни гуми

в щастливи по детински локви,

опръскали вратите на колите с кал

и радостни от собствената си закачка,

невинна и почти незабелязана.

 

Неусетно поемам нощта.

Звездите са безмълвни песъчинки, 

които слънцето таз сутрин ще приспи

в тропическите си, но сънени прегръдки.

Времето тича неистово по парапета.

 

Аз съм нощта - 

единствена безкрила птица, 

поспряла миг на стария прозорец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...