26 мар. 2013 г., 22:54

След пролетния дъжд

893 0 0

Вдишвам нощта.

Асфалтът напоен е като гъба

със ароматна пролетна вода

и острота на изгорял бензин.

И мирисът на мократа трева

промъква се във топлата ми стая

като единствен гостенин среднощен,

най-истински от всички.

 

Търся нощта,

и небето се превръща в струйка дим във вятъра - 

индигово и покрито с отблясъци от Млечния път,

единствен ориентир за някой далечен моряк,

от друго време, без карта и компас,

търсещ Полярната звезда

сред облаците,

които все повече и повече напомнят тъмен захарен памук.

 

Слушам нощта.

Загубена като лист по вятъра,

самотна птича песен се закача по клоните,

ведно с шумния плисък на автомобилни гуми

в щастливи по детински локви,

опръскали вратите на колите с кал

и радостни от собствената си закачка,

невинна и почти незабелязана.

 

Неусетно поемам нощта.

Звездите са безмълвни песъчинки, 

които слънцето таз сутрин ще приспи

в тропическите си, но сънени прегръдки.

Времето тича неистово по парапета.

 

Аз съм нощта - 

единствена безкрила птица, 

поспряла миг на стария прозорец.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...