След раздялата
Камбанен звън и януарски мраз,
снежинка малка сля се със сълзите.
Сърцето ми ридаеше без глас,
кристални капки ронеха очите.
Денят сумрачен - черна нощ смени.
Зад мен самотни стъпки проехтяха...
Обърнах се! Помислих, че си ти,
ала капчуците навярно бяха.
Усмихнах се - макар и през сълзи
на чуството, внезапно затрептяло,
което тъй безжалостно разби,
като парче ненужно огледало.
И точно в този миг прозрях,
че болката от тежката раздяла,
не ще погуби ведрия ми смях,
защото част от мен е оцеляла.
Сълзи избърсах. Чух камбанен звън.
Бе полунощ. Изправих се смълчана.
Без тъжната си сянка - като в сън
преминах бялата поляна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
