Камбанен звън и януарски мраз,
снежинка малка сля се със сълзите.
Сърцето ми ридаеше без глас,
кристални капки ронеха очите.
Денят сумрачен - черна нощ смени.
Зад мен самотни стъпки проехтяха...
Обърнах се! Помислих, че си ти,
ала капчуците навярно бяха.
Усмихнах се - макар и през сълзи
на чуството, внезапно затрептяло,
което тъй безжалостно разби,
като парче ненужно огледало. ...