megans (Магдалена Василева)
108 818
Aug 27, 2006, 2:04 PM

След раздялата 

  Poetry
767 0 9

Камбанен звън и януарски мраз,
снежинка малка сля се със сълзите.
Сърцето ми ридаеше без глас,
кристални капки ронеха очите.

Денят сумрачен - черна нощ смени.
Зад мен самотни стъпки проехтяха...
Обърнах се! Помислих, че си ти,
ала капчуците навярно бяха.

Усмихнах се - макар и през сълзи
на чуството, внезапно затрептяло,
което тъй безжалостно разби,
като парче ненужно огледало.

И точно в този миг прозрях,
че болката от тежката раздяла,
не ще погуби ведрия ми смях,
защото част от мен е оцеляла.

Сълзи избърсах. Чух камбанен звън.
Бе полунощ. Изправих се смълчана.
Без тъжната си сянка - като в сън
преминах бялата поляна.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??