След раздялата
След раздялата
Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те” преди да стана „чужда”
и пурпурно небе над ничия земя.
Аз дадох ти възможност да ме имаш,
да разполагаш безусловно с мен.
Но ти си неспособен да обичаш –
упреквай се за всеки мрачен ден!
Аз питам се – кога ли ще ми мине,
кога ли вътре в мене ще престане да боли.
И в колко нощи още тъмносини
ще си припомням твоите очи.
Тъгата върху клепките ми натежава
и сълзи във очите ми блестят.
И как и тази нощ – недоумявам,
в горчивина превърна се сънят?...
© Елмира Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
След раздялата има и хубави неща
Хареса ми, поздрави!!! -
ТЪГА!!!!!!!!!
-
Пробвай, Зем! То с опити ставало, казват
Поздрави и прегръдки! -
Няколко пъти се връщам на това и ми е трудно да ти кажа нещо свястно.Вярвай! Зем.
-
болезнено....
натъжи ме... -
"Аз дадох ти възможност да ме имаш,
да разполагаш безусловно с мен.
Но ти си неспособен да обичаш –
упреквай се за всеки мрачен ден!"
Някои хора просто не осъзнават какво губят понякога! Много е красиво! Хареса ми! -
Болезнено, горчиво..много истинско! Поздрави!!!
-
Браво!
-
Влиза дълбоко в душата ми като добро вино в стомаха
-
тъжно и много истинско...
тъгата върху клепките ми натежава...красиво написано...
с обич, Елмира. -
Тъжните произведения са едни от любимите ми ... Много е дълбоко и истинско .. :}}}} Красотааа
-
Благодаря за поправката, Ванина! Техническа грешка при набирането е...
Поздрави! -
Харесах Елмира!
П.С. Оправи "пмрачен" ден!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прекрасен!
Поздравления!