Jul 30, 2008, 3:32 PM

След раздялата 

  Poetry
622 1 14

След раздялата

 

Прогони ме. Не съм ти вече нужна.

Остана само стон, разтворен в тишина,

последното „Обичам те” преди да стана „чужда”

и пурпурно небе над ничия земя.

 

Аз дадох ти възможност да ме имаш,

да разполагаш безусловно с мен.

Но ти си неспособен да обичаш –

упреквай се за всеки мрачен ден!

 

Аз питам се – кога ли ще ми мине,

кога ли вътре в мене ще престане да боли.

И в колко нощи още тъмносини

ще си припомням твоите очи.

 

Тъгата върху клепките ми натежава

и сълзи във очите ми блестят.

И как и тази нощ – недоумявам,

в горчивина превърна се сънят?...

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??