След раздялата
След раздялата
Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те” преди да стана „чужда”
и пурпурно небе над ничия земя.
Аз дадох ти възможност да ме имаш,
да разполагаш безусловно с мен.
Но ти си неспособен да обичаш –
упреквай се за всеки мрачен ден!
Аз питам се – кога ли ще ми мине,
кога ли вътре в мене ще престане да боли.
И в колко нощи още тъмносини
ще си припомням твоите очи.
Тъгата върху клепките ми натежава
и сълзи във очите ми блестят.
И как и тази нощ – недоумявам,
в горчивина превърна се сънят?...
© Елмира Митева All rights reserved.
