След раздялата

23 дек. 2007 г., 12:12

Поэзия » Любовная

918 0 2

И без тебе мога да живея

и без тебе мога - макар фалшиво - да се смея.

Но има ли смисъл от всичко това,

като пред всички играя някаква игра,

като пред всички се преструвам,

а вечер тайно те сънувам!?

Ти ме превърна в една

безчувствена, тъжна жена.

Няма вече искрени усмивки,

няма я топлината под моите завивки.

Навсякъде усещам само студ,

студено е, а няма друг.

Друг, който да бъде с мен

и от щастието озарен,

да ми помогне да върна истинската си същност,

а не да бъда такава личност,

в която ме превърна,

след като ме остави да потъна

в света на огорчението

и да мисля за отмъщението

на човека, който обичам

и може би до живот ще се вричам!

Обичам те, не мога от себе си да крия,

не мога да изкореня болката, да я убия!

Трудно е, наистина е трудно

да стоиш до мен така невинно,

да се държиш сякаш нищо не е имало,

сякаш си забравил миналото.

Кога ли ще свърши този ад,

кога ли ще се измъкна от този свят

на самота и безсилие?

Може би с голямо усилие.

Но дали ще успея

или ще продължавам да копнея

за теб и твоята любов, за отминалия ми живот!

Simon4eto (Симона Иванова)

2007-12-25T17:16:57+02:00

връщам ти веднага прекрасните коментари като ти акзвам че усещам болката ти чрез стиха ти и знам как се чувстваш защото и аз го ПРЕЖИВЯХ!Говоря в минало време...защото е така...въпросния при мен вече не съществува..и сега на теб ти предстои на тежкия период след една връзка...Не искам да те плаша но щом обичаш този човек ще плачеш много няма да си намираш място сории... с месеци..но в един прекрасен момент си казваш; А подяволите той заслужава ли го???? и ще те удари като просветление но не ти спестявам факта че ще ти е мъчно супер много време !Успех!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-23T13:06:29+02:00

...ще успееш...и после ще дойде истинската любов
и тогава...ах,тогава ще бъдеш толкова щастлива!
с много обич за теб, Мария.