След раздялата
И без тебе мога да живея
и без тебе мога - макар фалшиво - да се смея.
Но има ли смисъл от всичко това,
като пред всички играя някаква игра,
като пред всички се преструвам,
а вечер тайно те сънувам!?
Ти ме превърна в една
безчувствена, тъжна жена.
Няма вече искрени усмивки,
няма я топлината под моите завивки.
Навсякъде усещам само студ,
студено е, а няма друг.
Друг, който да бъде с мен
и от щастието озарен,
да ми помогне да върна истинската си същност,
а не да бъда такава личност,
в която ме превърна,
след като ме остави да потъна
в света на огорчението
и да мисля за отмъщението
на човека, който обичам
и може би до живот ще се вричам!
Обичам те, не мога от себе си да крия,
не мога да изкореня болката, да я убия!
Трудно е, наистина е трудно
да стоиш до мен така невинно,
да се държиш сякаш нищо не е имало,
сякаш си забравил миналото.
Кога ли ще свърши този ад,
кога ли ще се измъкна от този свят
на самота и безсилие?
Може би с голямо усилие.
Но дали ще успея
или ще продължавам да копнея
за теб и твоята любов, за отминалия ми живот!
© Мария Герсова All rights reserved.
