10 июн. 2004 г., 15:17

След смъртта

Поэзия

1.6K 0 1

Обичайки те,никога не бих съгрешила
с пороците безкрайни на света...
И никога не ще ме видиш да петня
таз обич като ангел чиста и добра...
Ти си целият облян от нежна светлина,
до твойто рамо някога аз искам да умра...
Ще бъдем ние в друг свят,на друга честота,
без болка,скръб и никаква война...
Там само весели неща
ще радват нашата душа една...
И няма да се питаме дали
все някога ще стигнем пак дома,
защото заедно ще бъдем там
и друг дом никъде не ще намерим по света,
тъй нежен,приютил ни в свойта гръд една...
И няма да тъжиме по живота,
отминал ни едва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0