1 июл. 2008 г., 08:32

След теб

811 0 8

 

 

Окъпах се в зеленото

на твоите очи.

Потънах във студеното

на многото лъжи.

Ръце протегнах и прегърнах...

себе си.

От нищото най-много

ме боли.

Препънах се във тихото

след тръгването ти.

Не очаквах тишината

да вали

в очите ми.

Пометох спомените и

ги скрих от себе си.

Останах без душа

да те обичам

отдалече.

Както преди.

Намерих път и криволича.

Вървя по твоите следи.

Спирам се да коленича

и да помоля себе си,

сърцето си -

да ти прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ръце протегнах и прегърнах...

    себе си.

    От нищото най-много

    ме боли
    Този стих е толкова , прекрасен , колкото и тъжен ... много ми харесва , според мен невероятно добре е изразена тъгата след раздяла . Успехи!
  • прошката е даване...и благородство...
    ти си чудесна ...с обич, Илиана.
  • Ти ще простиш,но има ли кой да я очаква...
    обичай се!
    Прегръдка!
  • Останах без душа
    да те обичам
    отдалече.

    Но си готова да простиш...
    Поздрав!
  • сигурно си чувала фразата,че само силния прощава(не се сещам точно как беше)
    така че:Бъди силна и прости

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...